Историята на водноелектрическата енергия в Китай

Най-ранната водноелектрическа централа в света се появява във Франция през 1878 г., където е построена първата водноелектрическа централа в света.
Изобретателят Едисон също допринася за развитието на водноелектрически централи. През 1882 г. Едисон построява водноелектрическата централа Абел в Уисконсин, САЩ.
В началото капацитетът на изградените водноелектрически централи е бил много малък. През 1889 г. най-голямата водноелектрическа централа в света е била в Япония, но нейният инсталиран капацитет е бил само 48 kW. Инсталираният капацитет на водноелектрическите централи обаче е претърпял значително развитие. През 1892 г. капацитетът на водноелектрическата централа Ниагара в Съединените щати е бил 44000 kW. До 1895 г. инсталираният капацитет на водноелектрическата централа Ниагара е достигнал 147000 kW.

След навлизането в 20-ти век, водноелектрическата енергия в големите развити страни постигна бързо развитие. До 2021 г. глобалният инсталиран капацитет на водноелектрическа енергия ще достигне 1360 GW.
Историята на използването на водната енергия в Китай може да се проследи допреди повече от 2000 години, като водата е била използвана за задвижване на водни колела, водни мелници и други подобни за производство и живот.
Най-ранната водноелектрическа централа в Китай е построена през 1904 г. Това е водноелектрическата централа Гуйшан, построена от японските нашественици в Тайван, Китай.
Първата водноелектрическа централа, построена в континентален Китай, е водноелектрическата централа Шилунба в Кунмин, която е пусната в експлоатация през август 1910 г. и произвежда електроенергия през май 1912 г., с обща инсталирана мощност от 489 kW.
През следващите двадесет години, поради нестабилността на вътрешната ситуация, развитието на водноелектрическата енергия в Китай не постигна значителен напредък и бяха построени само няколко малки водноелектрически централи, сред които водноелектрическата централа Донгво в окръг Луксиан, Съчуан, водноелектрическата централа Дуоди в Тибет и водноелектрическите централи Сядао, Шунчанг и Лонгси във Фудзиен.
Времето настъпи по време на Антияпонската война, когато вътрешните ресурси се използваха главно за съпротива срещу агресията и в югозападния регион бяха построени само малки електроцентрали, като например водноелектрическата централа Таохуаси в Съчуан и водноелектрическата централа Нанцяо в Юнан; В окупираната от Япония зона Япония построи няколко големи водноелектрически централи, обикновено водноелектрическата централа Фънман на река Сунгари в североизточен Китай.
Преди основаването на Китайската народна република, инсталираният капацитет на водноелектрическите централи в континентален Китай е достигал 900 000 kW. Въпреки това, поради загубите, причинени от войната, когато е основана Китайската народна република, инсталираният капацитет на водноелектрическите централи в континентален Китай е бил само 363 300 kW.
След основаването на Нов Китай, водноелектрическата енергия получи безпрецедентно внимание и развитие. Първо, няколко водноелектрически проекта, останали от военните години, бяха ремонтирани и възстановени; до края на първия петгодишен план Китай построи и възстанови 19 водноелектрически централи и започна самостоятелно проектиране и изграждане на мащабни водноелектрически проекти. Водноелектрическата централа Zhejiang Xin'anjiang с инсталирана мощност от 662 500 киловата е построена през този период и е и първата мащабна водноелектрическа централа, проектирана, произведена и построена от самия Китай.
По време на периода на „Големия скок напред“ новостартираните водноелектрически проекти в Китай достигнаха 11,862 милиона kW. Някои проекти не бяха напълно демонстрирани, което доведе до спиране на строителството на други проекти след започването им. През следващите три години на природни бедствия голям брой проекти бяха преустановени или отложени. Накратко, от 1958 до 1965 г. развитието на водноелектрическата енергия в Китай беше много неравномерно. Въпреки това, 31 водноелектрически централи, включително Син'андзян в Джъдзян, Синфендзян в Гуандун и Сиджин в Гуанси, също бяха пуснати в експлоатация за производство на електроенергия. Като цяло, водноелектрическата индустрия на Китай е постигнала определена степен на развитие.
Дойде времето за периода на „Културната революция“. Въпреки че строителството на водноелектрически централи отново претърпя сериозни смущения и разрушения, стратегическото решение за изграждането на трета линия предостави и рядка възможност за развитие на водноелектрически централи в Западен Китай. През този период бяха пуснати в експлоатация 40 водноелектрически централи за производство на електроенергия, включително Liujiaxia в провинция Гансу и Gongzui в провинция Съчуан. Инсталираната мощност на водноелектрическата централа Liujiaxia достигна 1,225 милиона kW, което я прави първата водноелектрическа централа в Китай с инсталирана мощност над един милион kW. През този период беше построена и първата помпено-акумулираща електроцентрала в Китай, Gangnan, Хебей. Същевременно бяха стартирани или възобновени 53 големи и средни водноелектрически проекта. През 1970 г. започна проектът Gezhouba с инсталирана мощност от 2,715 милиона kW, отбелязвайки началото на изграждането на водноелектрически централи по главното течение на река Яндзъ.
След края на „Културната революция“, особено след Третия пленум на 11-ия Централен комитет, китайската водноелектрическа индустрия отново навлезе в етап на бързо развитие. Редица водноелектрически проекти, като Геджоуба, Удзянду и Байшан, се ускориха, а водноелектрическата централа Лонгянся с единична мощност от 320 000 kW официално започна строителството. Впоследствие, в пролетния полъх на реформите и отварянето, китайската система за изграждане на водноелектрическа енергия също непрекъснато се променя и внедрява иновации, показвайки голяма жизненост. През този период помпено-акумулиращите електроцентрали също постигнаха значително развитие, като започна първата фаза на изпомпване и съхранение в Пандзякоу, Хебей и Гуанджоу; развиват се и малки водноелектрически централи, като е внедрена първата партида от 300 водноелектрически централи за електрификация на селските райони; Що се отнася до големите водноелектрически централи, започна последователно изграждането на няколко големи водноелектрически централи, като например Tianshengqiao Class II с инсталирана мощност от 1,32 милиона kW, Guangxi Yantan с инсталирана мощност от 1,21 милиона kW, Yunnan Manwan с инсталирана мощност от 1,5 милиона kW и Lijiaxia с инсталирана мощност от 2 милиона kW. Същевременно бяха организирани местни експерти, за да демонстрират 14-те теми на водноелектрическата централа „Трите клисури“, а изграждането на проекта „Трите клисури“ беше поставено на дневен ред.
През последното десетилетие на 20-ти век строителството на водноелектрически централи в Китай се развива бързо. През септември 1991 г. започва строителството на водноелектрическата централа Ертан в Панджихуа, Съчуан. След много спорове и подготовка, през декември 1994 г. официално стартира престижният проект за водноелектрическата централа „Трите клисури“. По отношение на помпено-акумулиращите електроцентрали, последователно стартираха и помпено-акумулиращите електроцентрали „Гробниците Мин“ в Пекин (800 000 kW), „Тиенхуанпин“ в Джъдзян (180 000 kW) и помпено-акумулиращата фаза II в Гуанджоу (120 000 kW). По отношение на малките водноелектрически централи е осъществено изграждането на втората и третата фаза на водноелектрически централи за електрификация на селските окръзи. През последното десетилетие инсталираният капацитет на водноелектрическата централа в Китай се е увеличил с 38,39 милиона kW.
През първото десетилетие на 21-ви век в процес на изграждане са 35 големи водноелектрически централи с обща инсталирана мощност от около 70 милиона kW, включително много свръхголеми водноелектрически централи, като например проекта „Трите клисури“ с 22,4 милиона kW и тази на „Силуоду“ с 12,6 милиона kW. През този период средно над 10 милиона kW са пускани в експлоатация всяка година. Най-историческа година е 2008 г., когато последният блок на деснобережната електроцентрала на проекта „Трите клисури“ беше официално свързан към мрежата за производство на електроенергия и всичките 26 блока на първоначално проектираните левобережни и деснобережни електроцентрали на проекта „Трите клисури“ бяха пуснати в експлоатация.
От второто десетилетие на 21-ви век гигантските водноелектрически централи по главното течение на река Джинша са последователно разработени и непрекъснато въвеждани в експлоатация за производство на електроенергия. Водноелектрическата централа Силуоду с инсталирана мощност от 12,6 милиона kW, Сяндзяба с инсталирана мощност от 6,4 милиона kW, водноелектрическата централа Байхетан с инсталирана мощност от 12 милиона юана, водноелектрическата централа Удонгде с инсталирана мощност от 10,2 милиона юана и други гигантски водноелектрически централи са пуснати в експлоатация за производство на електроенергия. Сред тях инсталираната мощност на един блок на водноелектрическата централа Байхетан е достигнала 1 милион kW, достигайки най-високото ниво в света. Що се отнася до помпено-акумулиращите електроцентрали, към 2022 г. в зоната на действие на Държавната електропреносна мрежа на Китай има само 70 помпено-акумулиращи електроцентрали в процес на изграждане, с инсталирана мощност от 85,24 милиона киловата, което е съответно 3,2 пъти и 4,1 пъти повече от 2012 г. Сред тях, помпено-акумулиращата електроцентрала „Хъбей Фъннин“ е най-голямата инсталирана помпено-акумулираща електроцентрала в света, с общ инсталиран капацитет от 3,6 милиона киловата.
С непрекъснатото насърчаване на целта за „двоен въглерод“ и непрекъснатото засилване на опазването на околната среда, развитието на водноелектрическата енергия в Китай също е изправено пред някои нови ситуации. Първо, малките водноелектрически централи, разположени в защитени зони, ще продължат да се изтеглят и затварят, второ, делът на слънчевата и вятърната енергия в новоинсталирания капацитет ще продължи да се увеличава, а делът на водноелектрическата енергия съответно ще намалява; и накрая, ще се съсредоточим върху изграждането на гигантски водноелектрически проекти, а научността и рационалността на строителните проекти ще продължат да се увеличават.